ОПРЕДЕЛЕНИЕ за споделяне на валутен риск
Разделянето на валутен риск е форма на хеджиране на валутен риск, при която двете страни се съгласяват да споделят риска от колебанията на валутния курс. Разделянето на валутен риск обикновено включва клауза за коригиране на цените, при която базовата цена на транзакцията се коригира, ако курсът се колебае извън определена неутрална лента или зона. Следователно споделянето на риска възниква само ако валутният курс към момента на сетълмента на транзакциите е извън неутралната ивица, като в този случай двете страни разделят печалбата или загубата. Чрез насърчаване на сътрудничеството между двете страни, споделянето на валутен риск елиминира играта с нулева сума на колебанията на валутата, при която едната страна се възползва за сметка на другата.
НАРУШЕНИЕ НАДОЛУ споделяне на валутен риск
Разделянето на валутен риск зависи от относителната позиция на договаряне на двете страни и от желанието им да сключат такова споразумение за споделяне на риска. Ако купувачът (или продавачът) може да диктува условия и възприеме, че има малък риск маржът им на печалба да бъде повлиян от колебанието на валутата, той може да бъде по-малко готов да споделя риска.
Как работи споделянето на валутен риск
Например, предположим, че хипотетична американска фирма, наречена PowerMax, внася 10 турбини от европейска компания, наречена EC, на цена от 1 милион долара всяка при общ размер на поръчката от 10 милиона евро. Благодарение на дългогодишните си отношения двете компании се съгласяват на споразумение за споделяне на валутен риск. Плащането от PowerMax се дължи след три месеца, а компанията се съгласява да плати на ЕК по спот курс за три месеца от EUR 1 = 1, 30 USD, което означава, че всяка турбина би струвала 1, 3 милиона долара при общо задължение за плащане от 13 милиона долара. Договорът за споделяне на валутен риск между ЕО и PowerMax уточнява, че цената за турбина ще бъде коригирана, ако еврото се търгува под 1, 25 или над 1, 35. По този начин, ценови диапазон от 1, 25 до 1, 35 образува неутралната зона, над която валутният риск няма да бъде разделен.
Да приемем, че след три месеца спот курсът е EUR 1 = $ 1, 38. Вместо PowerMax да плаща на ЕК еквивалента от 1, 38 милиона долара (или 1 милион евро) за турбина, двете компании разделиха разликата между базовата цена от 1, 3 милиона долара и текущата цена (в долари) от 1, 38 милиона долара. Следователно коригираната цена на турбина е еквивалентът на еврото от 1, 34 милиона долара, което достига до 971, 014, 50 EUR при текущия курс 1, 38. По този начин PowerMax получи ценова отстъпка от 2, 9%, което е половината от 5, 8% поевтиняването на долара спрямо еврото. Следователно общата цена, платена от PowerMax на ЕК, е 9, 71 милиона долара, което при обменния курс от 1, 38, достига точно 13, 4 милиона долара.
От друга страна, ако процентът на спот за три месеца е EUR 1 = 1, 22 долара, вместо PowerMax да плаща на ЕК еквивалента на 1, 22 милиона долара за турбина, двете компании разделят разликата между базовата цена от 1, 3 милиона долара и текущата цена от 1, 22 долара млн. Следователно коригираната цена за турбина е еквивалентът на еврото от 1, 26 милиона долара, което се равнява на 1, 032 786, 90 евро (при текущия курс от 1, 22 долара). По този начин PowerMax плаща допълнителни 3, 28% за турбина, което е половината от поскъпването от 6, 56% на долара.
